И сега, когато имам възможност, да разбирам много неща, да посетя много места, ми се случва да бъда объркана. Живея в една от най-красите страни на света, която не е лишена от нито от планини, нито от море. Нашето красиво Черно море, понякога обичам да си го наричам мое, защото там изкарах най-хубавото си лято.
    Ставаме сутрин рано, саковете в колата, компанията и аз, и тръгваме от Пловдив към Ахтопол. Рано е няма движение по пътя, имам чувството, че само ние пътуваме, става ми адски готино, защото имам чувството ,че всичко ни принадлежи. Спираме почивка... И отново на колата... Музиката е страхотна... Времето и пътя летят и вече почти стигаме. Виждам хоризонта, безкрайното синьо море е пред нас, слънцето блести с такава сила, че ти се приисква да слезеш от колата и да се потопиш в хладната вода. Пътуваме в ляво остава да синее морето, гледам вълните, чайките, скаличките и в далечината едно корабче плава. Морето ми дава представа за вечността, то е всепоглъщащо и в същото време невинно. И в средата на тази картина аз, и се почувствах малка като една от песъчинките на плажа, но щастлива.
    Табела АХТОПОЛ, влизаме в малкото градче, което вече се събужда, знаем къде отиваме, моите приятели бяха ходили и преди. Настаняваме се в една страхотна къща, отварям тераса и виждам морето, лек ветрец вее, усещането е неописуемо. Аз се радвам като малко дете на моретo, все едно ми е за първи път, но след годината, която отмина, все едно ми е за първи път да отида на море. Хапваме и хоп на плажа. Адски много хора, хора в морето, хора играят плажен волейбол, хора пият ледено студена биричка. И ние захвърляме хавлиите на брега и тичаме към водата, вълничките те галят, мидичките боцкат краката, но ние не преставаме да се смеем. Нали затова сме тук да се насладим на морето. И до края купона не стихна...
    Страхотно e вечер по кръчмичките, смях, разходки по кея, а през деня плаж, море и любов. Дните толкова бързо се нижеха, че всичко толкова хубаво свършва толкова бързо и ще ни грабне ежедневието... И аз викам: "Не си отивай лято, остани още мъничко при мен". Но това морето и това лято си останаха в сърцето ми, като мои, останаха ми многото спомени. Дишам чрез тях, живея на заем от тях. Давя се в тях. Може да са само спомени, но се радвам, че ги имам.............