|
|
|
| 09 Септември 08, 19:01
/ Автор: Татяна Стефанова
|
| Малката Света гора -Ахтопол е едно от последните черноморски градчета, запазили романтичния си чар |
| dnevik.bg |
Преди деветдесет години пожар унищожил едно от най-красивите градчета по Черноморието - Ахтопол. Пламъците погълнали няколко великолепни църкви, поне пет параклиса, почти всички дървени къщи, дюкяните и рибарските колиби. Каква е била причината за опустошителното събитие - в архивните документи, запазени до наши дни, не е останала информация. Старинните гравюри и картините на някогашни художници обаче ни показват колко добре устроен е бил градът с модерно за времето си търговско пристанище. Обликът му напомня за старите Несебър и Созопол.
Свободният град
Според историческите данни във времето, когато целият Балкански полуостров вече е във владение на Османската империя, Ахтопол все още е бил свободен град. По заповед на Вселенския патриарх през 1432 г. митрополията била преместена от Одрин в Ахтопол и църквата "Успение Богородично", строена през XII век, била обявена за митрополитска. Градът останал свободен до 1452 г. Тогава в него живеели 360 семейства - българи, гърци, арменци, евреи. За две столетия обаче голяма част от населението напуснало Ахтопол и през 1750 г. османската власт заселила в града гърци от Кримския полуостров.
Те са се славели като отлични майстори корабостроители и смели мореплаватели. Скоро след пристигането си започнали да строят голяма църква - "Свети Димитър". Дълбоко религиозни, само за няколко десетилетия кримските гърци построили и много параклиси - "Свети Стефан", "Света Марина", "Възнесение Христово" и още няколко малки параклиса. Заради многото храмове в миналото са наричали града Малката Света гора. За съжаление само параклисът "Възнесение Христово", построен през 1796 г., е запазен до днес. За всички останали красиви постройки свидетелстват само каменните им основи, на които съвременните строители се натъкват, когато започнат строеж на нова сграда.
Митовете
Легенда разказва, че на брега, където днес се намира Ахтопол, някога обичала да се отбива богинята на любовта. В Ахтопол твърдят, че тя се казва Агата, противно на общоприетата Афродита. Затова построеният на мястото град бил наречен Агатопол - град на любовта. Историята обаче е по-прозаична. След векове на варварски нашествия и разруха градът е възстановен от византийския пълководец Агатон през V-VII в. И оттогава той носи неговото име.
За величието на античния Агатопол напомня запазена до наши дни част от крепостната стена, която опасвала града. Множеството котви - каменни, оловни и железни, които водолазите откриват и досега на морското дъно около полуострова, свидетелстват за активното мореплаване тук през различните епохи. Според археологическите проучвания траките са заселили района в началото на X в. пр.Хр. По късно тук е създадена атинска колония, а през VI век градът е колонизиран от римляните, които го нарекли Peronticus.
Безвремието
Ахтопол е едно от последните черноморски градчета, запазили романтичния си чар - с рибарския кей, където ще чуете някоя от историите за големи риби, морски бури и корабокрушения. Над крайбрежното кафене протягат клони смокините, тихите къщи са потънали в зеленина, а хората не бързат за никъде. Романтично настроение подхранва и гледката от крайбрежната алея - достолепният морски фар, чийто силует вече се е превърнал в един от символите на градчето. Тукашното пристанище е едно от малкото места, където можете да видите току-що уловена моруна или на брега да излезе лодка, пълна с... акули.
Ще намерите и рибари, които да твърдят, че са попадали на над стокилограмова моруна. Познавачите обаче знаят, че за вида си риба с такова тегло се счита за малка. В години, когато сезонът е богат на паламуд, на ахтополския кей стоварват хиляди килограми от деликатесната риба. От три години обаче паламуд не се е появявал, оплакват се старите морски вълци. Ако ви харесат за слушател, ще чуете екзотични имена и на други риби, улавяни в района - дракон, който е отровен, лястовица, наричана така заради перките й подобни на криле и дори... златна рибка, за която обаче никой досега не си е признал да му е изпълнила желание. |
|
