|
|
|
| 17 Юли 07, 21:51
/ Автор: Албена ПИНО
|
| Лакмусът "Странджа" |
| dnevnik.bg |
Въведение в казуса "Странджа"
За парка "Странджа" се заговори, когато разрастването на инвестициите по Черноморието навлезе и в него. Знаков стана проектът на фирма "Краш 2000" за ваканционното селище "Златна перла" край село Варвара (виж снимката вдясно). Строителството му беше спряно от екоинспекцията в Бургас още на ниво изкоп заради това, че е в защитената територия. Фирмата обжалва забраната в съда, а през това време продължи да изгражда комплекса. Този случай разпали страстите. Собственици на земи искат да ги продадат, инвеститорите искат да купуват, но леко се притесняват от препятствието "парк". Местните се чувстват онеправдани, защото имат земи, които не могат да ползват както намерят за добре.
Община Царево предложи на министерството на околната среда (МОСВ) земеделските земи да бъдат изключени от природния парк, но ведомството отказа. Тогава се стигна до обжалването на заповедта за обявяване на парка "Странджа" в съда. До този момент въпросът земеделски ли са терените върху крайморските скали и пясъчните ивици се подминава от участниците в бурната дискусия. Както и дали в повечето случаи става въпрос за наследствени имоти или за настоящо оземляване с такива парцели, практикувано от подчинените на министър Нихат Кабил поземлени комисии. В тази именно практика се крие началото на днешната ситуация по българското Черноморие. А после плавно преминава всички "пречки" в общините, министерствата на екологията и на регионалното развитие, самото правителство и съда до последните му инстанции.
Проектите в Странджа
В община Царево има поне пет проекта, аналогични на "Златна перла", потвърди адвокат Евгени Мосинов, който консултира местното ръководство. Всички те са със съгласувателни писма от екоминистерството, повечето издадени при предишното правителство, уточни кметът Петко Арнаудов, като допълни, че не знае какво ще стане сега с тях. Кметът отказва да разкрие кои са инвеститорите, които искат да строят там, нито какво представляват самите проекти с думите: "Не знам да не я забъркаме повече." Арнаудов обясни, че в интерес на общината не иска да говори. Това, което все пак общината съобщи, е, че проектите са в местностите Край морето при Варвара, Поляните в Синеморец (където вече има комплекси), Варварско и Кондолово край Ахтопол (последната е във вътрешността на Странджа). Засега те са замразени и никой от инвеститорите не е започнал да строи. Междувременно набезите към парка и във вътрешността на парка не спират - сечи, баластриери, пресевни.
От началото на годината над 40 инвестиционни намерения са постъпили в регионалната инспекция по околна среда (РИОСВ) в Бургас само за общините Созопол, Приморско и Царево. Общата разгъната застроена площ (РЗП) значително надхвърля 100 хил. квадрата.
Най-много инвестиционни намерения са заявени за община Царево - повече от половината бъдеща застроена площ. За съгласуване в екоинспекцията са се обърнали инвеститорите на седем ваканционни селища, четири вилни селища и един хотелски комплекс. Общата им РЗП ще е близо 55 хил. кв.м. За района на Созопол е получена заявка за две вакационни и три вилни селища за близо 30 хил. кв. РЗП. Три хотелски комплекса за близо 24 хил. квадрата РЗП пък са обявени в Приморско. Там също ще израства ново ваканционно селище, но липсват данни за общата разгъната застроена площ. Междувременно трите общини вече отчетоха увеличение на легловата база за това лято. От Приморско заявиха, че са започнали сезон 2007 с около 110 хил. легла, което е 15% увеличение в сравнение с миналата година. В Созопол категоризираните легла са 16.5 хил., но реално отдаваните за нощувки са три пъти повече, коментира Николай Петров, експерт от дирекцията по туризъм в общината.
Сезонът е започнал с 25 нови туристически обекта, главно семейни хотели. Официално тази година леглата са се увеличили с 1000 - 1500 броя, но според Петров реално те са между 3 и 4 хил. повече. В новата част на града всички 4-етажни къщи станаха 6- или 7-етажни, допълни експертът. В Царево също отчетоха нараснал брой на леглата с 1800, като според Анжелина Пулева, младши експерт по туризъм, сега категоризираните доближават 13 хил. За този сезон бяха пуснати 56 туристически обекта, но ръстът в броя на леглата не е толкова драстичен заради събарянето на стари бунгала. От общината прогнозират 50% ръст на реалните нощувки в сравнение с лятото на 2006 г., когато броят им беше близо 406 хил. Пулева обясни, че прогнозата им се базира на данните от нощувките до 30 юни тази година. Докато за миналия сезон българските туристи, посетили общината, бяха два пъти повече от чужденците, тази година съотношението е 6:1 в полза на чуждите туристи, каза Пулева. Причината са новооткритите големи комплекси, които имат сключени договори с туроператори. Според кмета Петко Арнаудов заетостта на местата с предварителни договори е 80%.
Сушата не е подминала и Велека. Реката свършва на няколко метра пясък от морето и не успява да прескочи пясъчната коса, която я дели от него, за да се влее. По пясъка на защитената местност "Устието на река Велека" се разхождат хора. Къпането в морето е забранено, защото плажът е неохраняем. Но не за дълго. В долната част на скалите откъм Синеморец вече са стоварени пластмасова WC и палатка и се работи по основите на дървена постройка. Хората в селото казват, че плажът е даден на местен гостилничар и съвсем скоро ще бъде обсипан с чадъри. Под каква форма е даден не е ясно, защото държавата концесия не е обявявала.
Как се "приватизира" публична общинска собственост
През април миналата година кметският наместник на Синеморец Петко Костадинов изпраща в общината докладна записка с предложение на сдружение "Синеморец 2002" за създаване на парк на мястото, където беше разкопана тракийската могила. Парк е предвиден и по регулационния план на селото. Сдружението е на собственици в селото, а идеята е около пет декара над устието на Велека да се озеленят, да се направят алеи, върху които да се сложат дървени пейки, за да се наблюдава уникалната гледка на устието, а паркът да бъде ограден с нисък жив плет, който да спира навлизането на животни. Художникът Владимир Наумов, който от години живее в Синеморец, прави проекта, а местни предприемачи са готови да го финансират.
Към момента на внасянето на проектът, земята е публична общинска собственост на Царево. И до днес сдружението няма отговор от кмета Арнаудов на предложението си. След като бяха открити златните находки в тракийската могила на същото място, сегашният му председател Анастас Вълков обяснява, че обмисляли то да се поднови с добавени в бъдещия парк копия на откритите експонати.
Междувременно инициативен комитет за защита на Велека, парк "Странджа" и Синеморец обяви в медиите, че земята, предвидена за парк, както и други територии (общо 40 декара) на първа линия до морето над устието на Велека (т.нар. хармани) са раздадени от поземлената комисия в Царево. По думите на хората това ставало чрез "свидетелски показания". Природозащитници са снимали набитите колчета, с които дори са били отбелязани терените и които по-късно са махнати. От "Синеморец 2002" разказаха, че възрастен човек от селото е получил от поземлената комисия 17 дка на първа линия срещу писмо от 20-те години, с което неизвестен грък му оставял тази земя, преди да си замине. С това "писмо" и двама свидетели, които вече са покойници, човекът е получил земята.
При друг случай дама, чийто баща е бил шеф на местното военно поделение по комунистическо време, изведнъж също се сдобива със солиден парцел на поляните над морето. Теренът бил заменен с друг във вътрешността на страната. Трети пък е бил оземлен като крайно нуждаещ се с терени, върху които никога не е извършвана земеделска дейност, нито са подходящи за такава.
Заради изискването на закона е насрочено обществено обсъждане за вкарването на тези парцели в регулация, но датата и мястото се пазят в тайна от обществото. Очаква се над устието на Велека да изникне поредният мащабен хотелски комплекс, който ще прекъсне не само достъпа, но и гледката към уникалната и все още водеща се за защитена местност.
Устието на Велека
Мястото е едно от броящите се на пръсти непокътнати природни забележителности по крайбрежието. Северно от него обаче, в местността Айроди между Синеморец и Ахтопол, собственици на земи правят планове. Става въпрос за 300 декара земя, които са част от защитената местност около устието. "Земите са наши, частни. Държавата не ни е обезщетила, а ние не можем да се разпореждаме с тях", казва Павлин Гандиев, един от управляващите създаденото сдружение "Т енд Т Айроди" и бивш кметски наместник в Синеморец.
Част от собствениците имали проект отпреди две години и когато поискали виза за строителство в Царево, общината ги препратила към екоминистерството. Имахме идея върху 10 декара да построим 5-6 едноетажни къщи, 56 или 58 квадрата всяка, и да облагородим около тях, защото "там и трева не вирее", разказа Гандиев по телефона.
МОСВ отказва и тогава собствениците решават да предложат изключването на земите им от природната защита. Каузата привлича и други собственици в района и около искането се обединяват близо 200 души.
Сдружението е внесло предложението си през пролетта. Движение по преписката засега няма. Тук няма защитени видове, за което сме приложили научни обосновки, казва Гандиев. Становищата за изгубената консервационна стойност на земите са от преподаватели в Лесотехническия университет и учени от лабораторията по обща екология към БАН. Имената спестяваме засега, тъй като правим опити да се свържем с тях за коментар. Те са известни експерти по оценка на въздействието върху околната среда, а в богатия им опит са и някои спорни проекти - добивът на злато чрез цианиди край Крумовград, ваканционни комплекси на границите на защитени територии, ветропаркове.
Безотказно работещата схема
Поземлената комисия раздава едни земи. Общинският съвет одобрява предложенията и не забелязва, че става въпрос за публична собственост или за прекръщаването на дюните в пасища. След това собствениците си продават "нивите", поземлената комисия също така чевръсто сменя статута им, веднага следва и искане за застрояване. Формално и с широко затворени очи кметът и главният архитект няма за какво да се хванат, за да откажат строежите.
Заради натиска за европейската екомрежа "Натура 2000" процесът в последните месеци се ускори и в момента по цялото Черноморието ударно се актуализират устройствените планове на общините. Бързането е да се оползотвори предоставената от правителството възможност - през февруари по предложение на регионалния министър Асен Гагаузов кабинетът прие, че каквото влезе в урбанизираните територии до октомври, ще бъде изключено от "Натура". Местните власти не крият, че ще урбанизират предложени за защита местности, и едва ли екологичното и регионалното министерство ще им възразят.
По журналистически сигнал главният прокурор Борис Велчев разпореди проверка за продажбата на стотици декари от парка "Странджа". Твърденията са за скрити продажби на земеделски земи публична държавна собственост.
Разговор между преселници в Синеморец
Борис Тетовски идва от София преди 11 г., има семейно хотелче в селото.
Емил Иванов, баща му, се заселва доброволно в откъснатия граничен край преди 20 г., когато там почти никой не останал
Кирил Медаров, идва от София преди 2 г., иска да гледа трюфели по поречието на Велека, но след като му искат 20 хил. евро за декар земя, идеята му потъва, но вярва в зелената кауза и е страна по делото за Странджа редом с екоминистерството
К.М.: Местните хора не разсъждават, че по този начин отрязват бъдещето на децата си - ако бетонират всичко като в Слънчев бряг.
Б.Т.: А там туристите намаляха.
К.М.: Основният коз, който развява кметът (бел. ред. - Арнаудов), е, че мисли за хората.
Е.И.: Да, ама колко местни работят тук в огромния "Белла виста"?! Трима.
Б.Т.: От 130-140 човека персонал. А в Царево на "Нестинарка"... Хората от квартала (бел. ред. - кв. "Василико") са теглили кредити да си направят вили и хотели и изведнъж идват някакви крупни компании и построяват блокове на самия пясък. Чий дядо е имал нива на дюните? Не ми е ясно кой е копал пясъка едно време. Сега хората се оплакват, че резервациите в семейните им хотели са поне наполовина по-малко от миналата година. И на плажа от един часа на обед е сянка заради тия комплекси.
Е.И.: Не знам как разрешават на първа линия тия огромни бетонни блокове. Цял комплекс се заформя около "Бела виста" (бел. ред. - в Синеморец). Няма и пречиствателна станция...
К.М.: Представяте ли си какво бълват в морето?!
Е.И.: Като пуснат помпите, цялото село смърди.
К.М.: То този проблем не е само в Синеморец.
Б.Т.: Много грешна логика има тук. На областно равнище искат да бетонират всичко, затова и царевската управа така мисли.
К.М.: Според мен и държавата е длъжник, защото не обяснява на хората.
Б.Т.: Как в Триград, като ги изключиха от "Натура 2000", хората се надигнаха и протестираха, за да ги върнат. А тука ги лъжат, че без "Натура" ще е по-добре. Напротив. За това могат да се усвояват пари. В цял свят се търси екотуризъм и той е най-скъп, защото са малко местата, където може да се практикува. И тук беше така, но целенасочено се убива от някакви профани.
Местните жители са на друго мнение. Те искат да развиват "градски" туризъм. А всички заедно се оплакват от липсата на инфраструктура - половината село не е асфалтирано, няма канализация навсякъде, токът и водата не стигат през лятото.
Как паркът "Странджа" пречи на Царево
Преди две години в общината се появил инвеститор, който искал да изгради технологична линия за преработка на вършина в село Българи. Щяха да смелят и пакетират клоните, които остават по сечищата и изгниват и които могат да се ползват за гориво или технологична дървесина, разказва кметът Петко Арнаудов. Трябвали им 10 декара земя и щели да създадат 30 работни места. Общината има 20 дка при Българи, но са в парка и са публична общинска собственост, така че не можехме да дадем парцел и проектът се провали, обяснява Арнаудов.
Индийци пък искали да правят слънчева електроцентрала край Ахтопол. От екоминистерството обаче отказали, защото проектът попадал в парка. Обаче индийците държали точно там да изградят съоръженията, а не на други територии в общината, защото изчислили, че там имало най-много слънчеви дни. И този проект пропаднал. Арнаудов казва, че при него непрекъснато постъпват жалби на собственици, които не могат да си продадат земите заради това, че попадат в защитената територия.
Версията на управата за пропуските в нормативната уредба
Границите на парка са нанесени върху картата на възстановената собственост чак през 2006 г., припомни Арнаудов. По думите му неговата територия е определяна по следната схема: посочена е общата му площ, след това от нея са извадени регулациите на населените места и площта на горския фонд, който е бил подробно описан, и тогава е останала някаква площ, явно от земеделски земи, която е трябвало да се напасва върху нивите на общините Царево и Малко Търново. Ответната страна по делото обаче твърди, че земеделските парцели не са описвани един по един, защото тогава все още не е имало карта на възстановената собственост и реституцията още била в ход.
"Когато някой купува земя в защитена територия, той трябва да подпише декларация, че е наясно какъв терен купува. Много сделки в община Царево обаче са сключвани без такива декларации, защото границите на парка не са били нанесени на картата на възстановената собственост и на самите скици", обясни Митра Нешева, главен експерт "Стопанска дейност" в общината. По думите й самите министерства на екологията и земеделието не са знаели, че паркът не е отразен, и чак през 2004 г. назначават комисия, която да свърши това. Тогава тази комисия тръгва от Резово и търси докъде стигат посочените в заповедта за обявяване 6 хил. хектара земи от община Царево. В акта даже не са изброени населените места, чиито землища влизат, и ние никога не сме знаели, че част от землището на Царево трябва да е вътре, казват от общината.
По думите на Нешева планът за земеразделяне на Царево е одобрен през 1994 г., така че границите на парка са могли да бъдат отразени върху него. Тя показа скици на частни имоти край Резово, Синеморец и Ахтопол, върнати преди 1995 г., но невключени в заповедта. Нешева изтъква, че заедно със заповедта за "Странджа" в Държавен вестник е обнародвана и заповед за обявяване на защитената местност Шабленско езеро, където са описани земеделските имоти. Дали обаче преди 1995 г. някой е трябвало да иска скици за всички парцели, за да разбере какво е върнато и да го опише, или пък след като не е имало готова карта на възстановените земи, е било достатъчно да се посочи общата площ на нивите, е спор, по който консенсус едва ли може да се постигне.
От общината показаха заповед на екоминистъра от февруари 1997 г. Георги Георгиев, според която териториите на редица паркове, включително и "Странджа", са определени за "защитени природни обекти с международно значение...с изключение на земеделските земи, които са частна собственост". Заповедта се позовава на Закона за собствеността и ползването на земите, според която "не се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти".
Нешева каза също, че от началото на реституцията има много случаи, в които собствениците, чиято земя не е могла да се върне в реални граници и е трябвало да бъдат компенсирани от общинския поземлен фонд, са получавали терени публична общинска собственост. Поземлената комисия е правила предложение и общинският съвет е гласувал. "Абсолютно никой не е забелязал, че се правят разпореждания с публична собственост", твърди тя. "Сега има още собственици, които чакат обезщетение, но 70% от общинската земеделска земя е в парка и е публична и ние имаме само 30 на сто, за да се разпореждаме. А според заповедта от 1997 г. частни земи в парка не трябва да се връщат, така че ние е редно да обезщетим собствениците, но нямаме с какво", обяснява Нешева.
Миналата седмица депутатите приеха на първо четене промени в Закона за защитените територии, според които досегашните заповеди за обявяването им няма да могат да се обжалват в съда. Вероятно текстът ще бъде приет окончателно, с което парламентът ще замаже временно положението, но не го решава. Вотът на депутатите ще доведе единствено до служебно прекратяване на делото за "Странджа" в съда. По-важното - убеждението на хората, че могат да просперират, без да вредят на парка, отново се губи в мъгла. А като цяло казусът "Странджа" стана един от лакмусите за далеч по-реалните от гръмко прокламираните евроклишета измерения на българския преход.
|
|
