„Това е нещо, което малко се прави в България или тепърва ще се прави - когато бизнесът усети своята социална отговорност и започва да влага пари в подобни благородни цели като създаването на една музейна сбирка", казва Крайски. Основен инициатор за създаването на сдружението „Черноморска Странджа" и председател на УС на организацията е бизнесменът и бивш депутат Петър Кънев.

Сдружението си поставя за цел да опази, развие и популяризира културно-историческото наследство на този регион.

Котви от различни епохи и стари морски карти събира колекцията

По същество това ще бъде първата обществена колекция, съгласно последните промени в Закона за културното наследство. „Нарекли сме я История на котвата, тъй като материалите, които преобладават там, са котви от различни епохи - римски, византийски, по-стари гръцки, по-нови - руски, италиански", обяснява Пламен Крайски. И допълва, че „това са неща, които обикновено се заплитат в рибарските мрежи".

Когато в Ахтопол се разчува, че ще се създава тази колекция, от всички дворове започнали да изскачат котви, хванати от рибарите. Наред с тях започнали да се появяват много предмети. Експозицията е разположена на площ от 300 кв. метра в две зали.

„Едната зала е посветена изцяло на котвите, а другата е много интересна с това, че успяхме да издирим стари портулани, морски карти, стари карти на Балканския полуостров, както и много интересни самолетни снимки на района от юг на Маслен нос с помощта на военният институт по картография", обяснява още Пламен Крайски, който е и създател и почетен председател на сдружение „Кръг Будител".

В момента се прави идентификация на предметите в музейната сбирка, за да се види кои от тях са културна ценност. Материалите може би ще наброяват над 300, допускат от сдружение „Черноморска Странджа".

Музеят е безплатен - това лято имало интерес от почиващи

Лятото експозицията е работила за около два месеца и е предизвикала интереса на почиващите. Музеят, показващ историята на котвата е безплатен. „Решихме, че няма нужда да се събират пари от цялата тази работа, важното е хората да имат достъп и досег до това, което излиза от морето и то да не се загуби", обяснява Крайски. И допълва, че зад начинанието стоят група стари приятели от леководолазни събития от 70-те години, когато е бил създаден центърът по подводна история и археология.
Водещи имена от родната историческа и археологическа наука се събраха през почивните дни в Ахтопол, за да обсъдят какъв е историческият и археологическият потенциал на Странджанското крайбрежие между Маслен нос и Резово. Организатор на проявата е Сдружение „Черноморска Странджа".

Сдружението ще събира традиционно учени в Ахтопол

Ректорът на СУ „Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев, зам.-министърът на културата Георги Стоев бяха сред поканените гости на кръглата маса, която е първото официално събитие на сдружението. „Събираме се стари приятели и колеги, които се занимаваме с история, археология, музейно дело и искаме да обсъдим докъде са стигнали проучванията от района на юг от Маслен нос до турската граница. За да набележим една програма на „Черноморска Странджа" - къде можем да бъдем полезни било със собствени проучвания, било с проекти, които да подпомогнем", обяснява Пламен Крайски.

Както обясни историкът Атанас Орачев програмата за Странджа-Сакар още по време на комунизма е очертала белите петна в развитието на този регион, още тогава се е мислило в посока културен туризъм. Мисъл, спряла обаче дотам в години след промените.

„Историко-археологическите пари, които продължават да се наливат в Странджа на пръв поглед са никакви, но те и без това се разпиляват. Една от идеите ни е да опитаме да координираме усилията и проучванията - вместо да се ровичка тук, да се ровичка там", обяснява д-р Орачев.

Втората основна цел е цялата налична база - данни, публикувани и непубликувани неща от музеите, карти, демография, архивни документи за региона, да се въведат в добре координирана база данни. Това е основната цел на сдружението - да събере информацията, допълва историкът.

За съмишленици сдружението привлича основно учени и имена на историческата и археологическата наука от Софийския университет, от Великотърновския университет, от Националния археологически институт с музей, от Техническия университет във Варна, от Централния държавен архив, фолклористи.
 

Информацията ще влезе в база данни за проучванията в региона

Шарен свят се събира в Ахтопол, каза Атанас Орачев по адрес на участниците в кръглата маса. Идеята е форумът да се превърне в традиция.

„Кръглите маси ще бъдат две - една пролетна и една есенна, колегите ще си представят информацията, а ние ще въвеждаме в базата данни това, което ни предоставят. До края на годината ще излезе специализиран сайт със събраната от нас информация, най-напред за ахтополското крайбрежие", уточни историкът.

По време на първата официална проява на сдружението в Ахтопол ще бъде представена информация за Монетното съкровище от с. Синеморец, проучванията на Даниела Агре край Лозенец, развитието на Странджанския черноморски фолклор. Според Орачев потенциалът на крайбрежието от Маслен нос до Резово е много сериозен.
„Изключително голям е потенциалът, защото тук представлява нещо като бяло петно. Напоследък бяха открити няколко неща, които са много важни за науката. Ще бъде докладвано за разкопките на Айлеутейкос - което се мислеше, че е старото име на Ахтопол, но най-вероятно може да се свърже с една укрепена кула, която Даниела Агре е разкопала вече няколко години", разказа историкът.

И допълва, че негови колеги ще докладват за много важните за бъдещето на региона проучвания на манастира „Св. Йоан Продром". „Защото тук на южния нос на Ахтопол се е намирал манастир със същото име, който даже в много отношения е по-голям и по-значим в определени епохи от Созополския манастир със същото име", казва Атанас Орачев.

Чака се сертификата на музея, посветен на историята на котвата

От сдружение „Черноморска Странджа" чакат финала на цялата процедура по сертифицирането на музейната сбирка. Пламен Крайски обяснява, че са подадени документи в Министерството на културата. „Отговаряме на всички изисквания и в момента приключва идентификацията и регистрацията на самите паметници, които са включени в сбирката. Очакваме да получим и самия сертификат. Съвсем легално сме показали всичко, което ни е дарено", допълва той.

През зимата след големия щорм сдружението спасява много неща, които са били изхвърлени на северния нос на Ахтопол. „Там обикаляха наши събратя роми, които събираха старо желязо, но преди да замине за пункта го показваха с идеята да бъде оставено, да не се загуби", разказва Пламен Крайски. „Винаги съм бил убеден, че когато се ангажира обществеността, се слага преграда на иманярството", допълва той.

Котви могат да бъдат видени във Военноморския музей във Варна, както и в музея в Каварна. Музеят в Ахтопол обаче, освен че ще е първата обществена колекция в страната, е единствената по рода си профилирана сбирка, представяща историята на котвата и откритото на дъното в този регион.