Двама пътуват във автобус от Ахтопол за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- Абе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Ахтопол. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!

 
Семейството на някакъв богаташ било на почивка на морето. Изведнъж от водата се чул женски вик:
- Помощ, давя се!
Богаташът се провикнал:
- Хора, не мога да плувам! Давам хилядарка на този, който спаси жена ми!
Скочил един и я измъкнал. Отишъл при богаташа, оня се вгледал в жената и казал:
- Извинявай, братче, ама е станала грешка. Това не е жена ми, а тъщата.
Спасителят казал:
- Жалко... Колко ти дължа тогава?